Вход в сайта  

   


   
   

„АЕЦ Козлодуй – Нови мощности“ ЕАД“ подкрепя Глобалната инициатива „Nuclear for Climate”

 

„АЕЦ Козлодуй – Нови мощности“ ЕАД“  има удоволствието да представи настоящата информация за предстояща Сесия на Конференцията на страните по Рамковата Конвенция на обединените нации по изменение на климата в Париж, Република Франция (30.11.2015- 11.12.2015)

 

На 9 май 1992 година в Ню Йорк е подписана Рамкова конвенция на обединените нации по изменение на климата. Целта на документа е да се разкрие глобалния проблем, свързан с изменението на климата и да се потърси възможност за стабилизиране на концентрациите на парникови газове в атмосферата до ниво, което би предотвратило опасна антропогенна намеса в климатичната система.

Върховен орган на конвенцията е т.нар Конференция на страните. Той следи за редовното приложение на конвенцията и на всички свързани с нея актове, съдейства и улеснява обмена на информация по мерките за оптимизиране на климатичните изменения, мобилизира финансови средства, свързани с прилагането на мерките, чрез обособяването на финансови механизми, в т.ч и трансфер на технологии и т.н. В рамките на своя мандат обособява спомагателни органи, които да улеснят функциите му.

Депозитар на конвенцията, както и на протоколите от сесиите е Главният секретариат на обединените нации.

Сесиите на Конференцията се провеждат ежегодно, освен ако страните не решат извънредно свикване на сесия при възникнала необходимост.

Един от основните инструменти за постигане на специфичните цели за решаване на проблема, свързан с изменението на климата, е приетият през 1997 година Протокол от Киото, който поставя количествени цели за намаляване на емисиите от парникови газове. Той засяга практически всички основни сектори на икономиката и е смятан за най-широкообхватното споразумение по проблемите на околната среда и устойчивото развитие, което е било подписвано някога.

През 2015г. 21- вата по ред Сесия на Конференцията на страните по конвенцията ще бъде проведена в Париж, Република Франция в периода 30 ноември- 11 декември 2015 година. Сегмента е на високо равнище и ще бъде домакинстван от Правителството на Република Франция. Събитието е най - голямото дипломатическо събитие, домакинствано някога от Република Франция и една от най - големите „климатични“ конференции, състояли се до сега.

Основна цел на събитието тази година е да се достигне до споразумение между страните по конвенцията, чрез което да бъдат предложени механизми за намаляване концентрацията на парникови газове в атмосферата с цел да се предотврати удвояването им спрямо пред - индустриалната епоха до 2035 г. и да не се допусне  нарастване на глобалната температура с повече от 2ºC.

Компетентните органи, отговорни за подготовката и координацията на  участието в международните преговори по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата, в т.ч и в Конференцията на страните по рамковата конвенция в Република България са Министерството на околна среда и водите, в частност Дирекция „Политика по изменение на климата“, съвместно с Министерството на външните работи.

Предистория, свързана с 21- вата сесия:

Планът за действие и темите, които ще бъдат разисквани на събитието в Париж произхождат от изминалата Конференция през 2014г. в Лима, организирана от Главния секретар на ООН и домакинствана от правителството на Перу.

Планът за действие цели, чрез съвместни инициативи, както от правителствени, така и от неправителствени организации, насърчаване на много заинтересовани страни от различни категории (НПО, бизнес, правителства на различни държави, международни агенции, регулаторни органи и т.н), поемане на индивидуални ангажименти, чрез които да се подчертаят проблемите, свързани с изменението на климата като се постигне споразумение на страните, участници в Конференцията в Париж за недопускане на възможности за увеличаване на глобалното затопляне над 2 градуса Целзий, както е посочено по- горе.

Целта на темите, които ще се разискват на Конференцията е да се постигне споразумение и обособи програма, в която да се представят решения, съгласувани и подходящи за всяка една страна, по смисъла на Конвенцията, за постигане на определеното количество емисии на парникови газове в атмосферния въздух. Всяка една страна е необходимо да одобри собствен план за действие и подходящи инвестиционни стратегии за „нисковъглеродно“, устойчиво развитие.

Тази програма е с политическа насоченост и нейната основна задача е да изпрати сигнал, че една широка коалиция от държавни и други субекти (НПО, бизнес и пр.) има желание да работи в посока борба с климатичните изменения с обща цел, тъй като смекчаването на климатичното изменение представлява икономическа възможност във всички страни независимо от тяхното ниво на развитие.

За да отговори на основната визия на Конференцията (недопускане на възможности за увеличаване на глобалното затопляне над 2 градуса Целзий), правното споразумение, което предстои да бъде сключено в рамките на Конференцията на страните по Конвенцията ще трябва да се прилага за всички страни, справедливо и амбициозно и по прозрачен и подлежащ на проверка начин, така както и да осигури адекватни средства за изпълнение на поставените цели: финанси, технологии и изграждане на капацитет. Това споразумение трябва да осигурява възможности за дългосрочно финансиране на плановете за действие за намаляването на емисии чрез публични източници и частни инвеститори, международни финансови институции и новаторски финансови инструменти.

Преговорите по споразумението по отношение на изискванията, които трябва да бъдат поставени в Рамковата конвенция на обединените нации по изменение на климата, се очакват да приключат на тазгодишната Конференция на страните.

В контекста на преговорите редица международни ядрени организации  стартират инициатива наречена Ядрената енергетика за климата (Nuclear for Climate), чиято цел е да се докаже изключително важната роля на ядрената енергетика и нейния съществен принос в борбата с изменението на климата.

На 4 май 2015г. 39 организации, свързани с ядрената енергетика, представлявани от около 50 хил. учени от 36 страни се срещат в Ница, Франция и подписват декларация за ангажираността си в борбата с изменението на климата. Декларацията е основния документ наNuclear for Climate”.

Глобалната инициатива стартира под егидата на Френското ядрено дружество, Европейското ядрено дружество и Американското ядрено дружество.

 

Проучванията  доказват, че ядрената енергетика трябва да бъде основна част от решението за задоволяване на нарастващото търсене на електроенергия, като същевременно чрез използването ще се намалят емисиите на парникови газове. След дългогодишни обстоятелствени анализи е доказано, че нейното използване води до намаляване на количеството на парникови газове в атмосферния въздух с 53 %.

Ядрената енергетика осигурява 11% от световното производство на електроенергия, 27 % от електричеството в Европа и както вече е посочено и 53% от електроенергията без въглеродни емисии.

Според последното проучване на Международната Агенция по Енергетика  „World Energy Outlook 2015“, чрез използването на ядрената енергия за производство на електроенергия се избягва отделянето на 56 Gt CO2, което се равнява на ценовата стойност, по текущи цени, на квотите от парникови газове за две години, като до 2040 г. се очаква квотите да се понижат с ценовата равностойност на 4 години, по текущи цени.

Въглеродните емисии (квоти) се изчисляват в тонове еквивалент въглероден диоксид. Всяка квота е равна на 1 тон или 1000 кг. CO2 и представлява паричния еквивалент за замърсяването на въздуха. Тази такса на замърсяването има за цел да стимулира намаляването на вредните парникови газове (т.е. спестяването на квоти).

В България референтната цена на емисиите въглероден диоксид е 5,05 евро през 2015г.

Следователно търговията с квоти и стремежа към използването на нискоемисионни производства, каквото е производството на електрическа енергия чрез ядрена енергетика допринася за устойчивото развитие на Р България в смисъла на заложените приоритети на Стратегията Европа 20/20/20.

Същевременно, различни анализи доказват, че ядрената енергетика, наред с други технологии, изискващи големи първоначални инвестиции, е ощетена от настоящите климатични политики и регулации за сметка на малките енергийни източници. Причината е в повишения пазарен риск, свързан с реализацията на енергията от ядрени централи в условия на либерализиран пазар при постоянно променящи се цени. Доклад на Nuclear Energy Agency посочва, че националните правителства трябва да преразгледат политиките си за подкрепа на нисковъглеродни енергийни източници, като може да предвидят въглеродни кредити за енергията от ядрени централи. Такъв подход би поставил пред равни условия възобновяемите енергийни източници и ядрената енергия и би преодолял пазарния провал, при който се осъществяват инвестиции само в по-малки енергийни мощности.

В национален аспект, съгласно официално утвърдения от Министъра на околната среда и водите „Трети национален план за действие по изменение на климата на Република България“ са предвидени институционална подкрепа за ядрената енергетика не само като перспективен ресурс за производство на нискоемисионна електрическа енергия, но и поради натрупания успешен опит и професионален капацитет за опериране на ядрени мощности. Подкрепата ще бъде съпроводена с високи изисквания по отношение на сигурност, безопасност, управление на ядрените отпадъци и извеждане от експлоатация. Съгласно прогнозния електроенергиен баланс делът на ядрената енергия в електроенергийния микс ще нарасне с 45% до 2020 г. и ще допринесе за намаляване на въглеродния интензитет при производството на електрическа енергия.

                Използвани източници на информация:

  1. http://unfccc.int/2860.php
  2. http://newsroom.unfccc.int/http://www.cop21.gouv.fr/en/cop21-cmp11/what-cop21-cmp11
  3. http://www.cop21.gouv.fr/en/media-facilities/press-room/decryptage-lagenda-des-solutions-ou-le-plan-daction-lima-paris
  4. http://www.cop21.gouv.fr/en/cop21-cmp11/organisers
  5. http://www.foratom.org/facts-and-figures/nuclear-for-climate.html
  6. http://www3.moew.government.bg/files/file/Climate/Climate_Change_Policy_Directorate/Treti_nacionalen_plan_za_deistvie_po_izmenenie_na_klimata.pdf
  7. http://www.moew.government.bg/?show=top&cid=356
  8. Nuclear Energy Agency (2010) The Financing of Nuclear Power Plants, OECD

 

 

 

      Visit us on Facebook! 

   
© Сайтът е изготвен с любезното съдействие на СОУ "Св. св. Кирил и Методий" гр. Козлодуй

Местоположение

АЕЦ Козлодуй.
Нови мощности.