Договорът за функционирането на Европейския съюз (ДЕС), конкретно чл.107 и чл.108, е ръководния нормативен акт, който регламентира основните хипотези, при които предоставянето на държавна помощ се явява допустимо. Водещ е принципът, че всяка държавна помощ предоставена от държава - членка или чрез ресурси на държава – членка, под каквато и да е било форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение определени предприятия, доколкото това засяга търговията между държавите - членки е забранена.
Чл. 107, ал.3 от ДЕС обаче допуска изключения от основното правило, като допустимите изключения са уредени чрез вторичното законодателство на ЕС. В случай, че съответната държавна помощ не попада в обхвата на Регламент № 1998/2006 (правила за минимална помощ не надвишаваща 200 000 евро за три финансови години) , Регламент № 800/2008 г. (групови освобождавания или блокови изключения) или под други рамкови решения за допустима държавна помощ на Комисията (н.п. услуги от общ икономически интерес), то тя следва да бъде съобщена на ЕК за детайлна оценка за съвместимостта на държавната помощ с правилата на ЕС по отношение на конкуренцията и вътрешния пазар. Държавата - членка е длъжна да изчака окончателното решение на ЕК, като всяка помощ отпусната преди получаване на предварително одобрение от ЕК е незаконна. Държавна помощ по смисъла на чл. 107, ал.1 обхваща широк спектър от инструменти, чрез които публичната власт може да подпомогне дадено предприятие, включително преференции, държавни гаранции и данъчни облекчения, договор за разлики и др..
Въпреки това, за да бъде класифицирана дадена мярка като държавна помощ, първото и най-необходимо условие е тя да бъде финансирана пряко или косвено от държавен ресурс/публични средства. Според юриспруденцията на Европейския съд, дадена мярка е държавна помощ и в случаите, когато предприятие, собственост на държавата или намиращо се под неин контрол, използва средствата си по начин, който може да бъде преписан на държавата. Единственото изключение, при което разходване на публични средства в полза на дадено предприятие не се счита за държавна помощ, е когато орган на публичната власт инвестира средства при условия, които биха били приемливи за частен инвеститор, опериращ в условия на пазарна икономика. Поставянето на предприятие в по-благоприятно положение и нарушаването на конкуренцията във вътрешния пазар са другите критерии, които Комисията взима под внимание при оценка за съвместимост на мярката с чл.107.
Класифицирането на дадена мярка като държавна помощ не винаги води до нарушаване на чл. 107 от ДФЕС. Когато мярката не попада под някое от изключенията споменати във въвеждащия параграф, тя бива подложена на индивидуална оценка от ЕК за съвместимост с правото и принципите на вътрешния пазар. Основен принцип при оценката за съвместимост спрямо чл. 107, ал.3 е мярката представляваща държавна помощ да води до постигане на цел от общ интерес за ЕС и положителният ефект от нея да е по-голям от отрицателните ефекти върху търговията и конкуренцията. В съобщението на ЕК съдържащо насоки относно държавната помощ за опазване на околната среда и за енергетика за периода 2014-2020, Комисията посочва редица критерии, които трябва да бъдат кумулативно удовлетворени за да може дадена мярка да бъде счетена за съвместима с чл. 107.
Тези критерии включват принос за ясно определена цел от общ интерес, необходимост от държавна намеса (за отстраняване на ясно изразена пазарна неефективност), целесъобразност на мярката (инструментът е подходящ за постигането на съответната цел и има възможно най-слабо изразено отражение върху конкуренцията), мярката има стимулиращ ефект и размерът на помощта да е ограничен до необходимия минимум за постигането на целта и да не води до свръх компенсация (пропорционалност).
